30 nov 2011, 3:43

Най-накрая...

Poesía » De amor

885 0 2

Бягам от болката жестока,
заблудена... мислейки, че съм се скрила.
Все повече затъвам в бездната дълбока,
ноктите - здраво във живота впила.
Времето ми бързо изтече,
към вечността бавно крача...
... капчица надежда нямам вече,
нямам и сили... дори да заплача!
Усещам как бавно се губя,
избледнявам, тъна в забрава...
но зная, че някъде тебе ще видя
и твоя ще бъда тогава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

zahvurlen (Александър Охрименко)

Е най-накрая де
Напомни ми малко за по-старите ми неща, към които не поглеждам вече... Тоест да не звучи погрешно - сантиментално е, естествено, хубаво - хареса ми. Аз поне обичам неща, които идват от това, което чувстваш а не които си ги дъвкал и усложнявал в мислите си дни наред докато си изгубят стойността
Все пак "радостта е в малките неща" нали

2011-11-30T09:31:27+02:00
fervor (fervor)

Харесах!

2011-11-30T09:13:55+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0