30 nov 2011, 3:43
Най-накрая...
Бягам от болката жестока,
заблудена... мислейки, че съм се скрила.
Все повече затъвам в бездната дълбока,
ноктите - здраво във живота впила.
Времето ми бързо изтече,
към вечността бавно крача...
... капчица надежда нямам вече,
нямам и сили... дори да заплача!
Усещам как бавно се губя,
избледнявам, тъна в забрава...
но зная, че някъде тебе ще видя
и твоя ще бъда тогава.
заблудена... мислейки, че съм се скрила.
Все повече затъвам в бездната дълбока,
ноктите - здраво във живота впила.
Времето ми бързо изтече,
към вечността бавно крача...
... капчица надежда нямам вече,
нямам и сили... дори да заплача!
Усещам как бавно се губя,
избледнявам, тъна в забрава...
но зная, че някъде тебе ще видя
и твоя ще бъда тогава.
© Елица Шопова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Харесах!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Напомни ми малко за по-старите ми неща, към които не поглеждам вече... Тоест да не звучи погрешно - сантиментално е, естествено, хубаво - хареса ми. Аз поне обичам неща, които идват от това, което чувстваш а не които си ги дъвкал и усложнявал в мислите си дни наред докато си изгубят стойността
Все пак "радостта е в малките неща" нали