30 нояб. 2011 г., 03:43

Най-накрая...

Поэзия » Любовная

887 0 2

Бягам от болката жестока,
заблудена... мислейки, че съм се скрила.
Все повече затъвам в бездната дълбока,
ноктите - здраво във живота впила.
Времето ми бързо изтече,
към вечността бавно крача...
... капчица надежда нямам вече,
нямам и сили... дори да заплача!
Усещам как бавно се губя,
избледнявам, тъна в забрава...
но зная, че някъде тебе ще видя
и твоя ще бъда тогава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zahvurlen (Александър Охрименко)

Е най-накрая де
Напомни ми малко за по-старите ми неща, към които не поглеждам вече... Тоест да не звучи погрешно - сантиментално е, естествено, хубаво - хареса ми. Аз поне обичам неща, които идват от това, което чувстваш а не които си ги дъвкал и усложнявал в мислите си дни наред докато си изгубят стойността
Все пак "радостта е в малките неща" нали

2011-11-30T09:31:27+02:00
fervor (fervor)

Харесах!

2011-11-30T09:13:55+02:00