Най-нежната коприна
когато
ръцете ти в моите вземам
и с трепет
до сърцето си ги притискам
в очите ти
когато приятно потъвам
и усещам
как топла вълна ме залива
когато ти галя косите
челото
страните
и зад ухото
за миг с целувка се спирам
и когато
по врата ти със устни
надолу
и надолу все слизам
тогава
съм пеперудено лека
и бяла
с отсянка оранжево-медна
в мен
звънчета милиони
ефирно-напевно ехтят
и многоцветни слънца
около ми валят
чувам тогава
на кръвта ти буйния устрем
и го забавям
с утоляваща ласка
за да целуна след това леко
на лакътя свивката
там
където е
най-нежна коприната
и да положа на рамото ти
кротко глава
с теб в съня
да се понеса
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados
