Най-сетне да реши...
(из цикъла "Вицове в рими")
Ще ви разкажа вчера във тролея
какво се случи. Точно срещу мен
седеше майка с бебе, а до нея -
женица стара. Гледах уморен
разсеяно, а майката детето
полюшваше в количката, когато
започна то да хленчи. Общо взето
направо си ревеше. От торбата
пюре извади майката в бурканче
и бебето опита да нахрани.
Изглеждаше ми вкусно то, макар че
хлапето му се мръщеше. В отбрана
пред майчините опити детето
глава въртеше, плюеше, когато
лъжицата му тикаше в лицето.
Не знам какво ù хрумна на жената,
за да накара малкия да хапне,
започна да му вика: „Хайде мило,
хапни си мама, иначе ще лапне
пюрето тази баба… - и насила
лъжицата му тикаше – Хапни си…
Виж, давам го на бабата!” Но то
главицата въртеше. „Хайде, писе!
Виж, давам го на бабата…” „Защо –
обади се женицата – госпожо,
най-сетне не решите? Спирка трета
изпускам зарад вас… така не може!
Ще храните ли мен, или детето?”
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
