6 ago 2008, 8:38

Най-старата картина.

  Poesía
772 0 12

Тя е най-остарелият плащ

на стената ти.

И те вдишва,

когато си сънен.

Тихо гали

потта между устните,

а кръвта под очите

е стръмен

път проправен

от спрели кервани.

Тя ги пали,

защото са болка.

Но горещи са.

Адски горещи, когато

ги разрязваш с дъха си.

Неволно.

И просмуква.

От разум отхвърлена.

Цяла в прах.

Като завист старинна.

Тя е... толкова жива

и диша те.

Тя е...

близкодалечна картина.

От художник

с отрязани пръсти.

По прякор му викат

Живота.

И когато пилееш

се сърди.

на стената родила отоци

от премазани с лед

кръговрати.

Той е просто шедьовър

в изкуството!

Нарисувал е тая картина.

И след всичко

тя пак си е същата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...