6.08.2008 г., 8:38 ч.

Най-старата картина. 

  Поезия
636 0 12

Тя е най-остарелият плащ

на стената ти.

И те вдишва,

когато си сънен.

Тихо гали

потта между устните,

а кръвта под очите

е стръмен

път проправен

от спрели кервани.

Тя ги пали,

защото са болка.

Но горещи са.

Адски горещи, когато

ги разрязваш с дъха си.

Неволно.

И просмуква.

От разум отхвърлена.

Цяла в прах.

Като завист старинна.

Тя е... толкова жива

и диша те.

Тя е...

близкодалечна картина.

От художник

с отрязани пръсти.

По прякор му викат

Живота.

И когато пилееш

се сърди.

на стената родила отоци

от премазани с лед

кръговрати.

Той е просто шедьовър

в изкуството!

Нарисувал е тая картина.

И след всичко

тя пак си е същата.

 

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??