Най-тежкото престъпление...

11 ago 2016, 19:37

Poesía

456 1 3

Още един пирон безчувствено забиваш,

в ковчега, в който погребваш любовта

и с лекота подминаваш факта, че е още жива

и удряш яростно в дървото с чука...

Опитваш се и невъзможното дори правиш,

колкото може повече мен да ме боли,

да убиеш любовта, да ме забравиш

и да си сигурен, че вече я няма, нали...

И нараняваш ме и следващия вадиш,

пирон направен от силна болка и лъжи

и въпреки хладния ти поглед, страдаш,

но нямаш избор, длъжен си бил...

И задушаваща се, надълбоко заровена,

любовта с последни сили все някога издъхва,

но жив след нея винаги остава спомена,

който буди те от сън и те разкъсва...

И някъде дъбоко в теб се пробужда съвестта

и съмнението, какво би станало ако беше жива...

Браво, уби я и кого спаси с това?! -

Нито ти сега си жив, нито аз пък щастлива...

За такова тежко престъпление ти казвам,

Присъдата е безмолостна и болката не се търпи,

а сърцето до живот ще те съди и наказва,

за всеки забит пирон в ковчега през сълзи...

08.08.2016

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.