Най-тежкото престъпление...
Най-тежкото престъпление...
Още един пирон безчувствено забиваш,
в ковчега, в който погребваш любовта
и с лекота подминаваш факта, че е още жива
и удряш яростно в дървото с чука...
Опитваш се и невъзможното дори правиш,
колкото може повече мен да ме боли,
да убиеш любовта, да ме забравиш
и да си сигурен, че вече я няма, нали...
И нараняваш ме и следващия вадиш,
пирон направен от силна болка и лъжи
и въпреки хладния ти поглед, страдаш,
но нямаш избор, длъжен си бил...
И задушаваща се, надълбоко заровена,
любовта с последни сили все някога издъхва,
но жив след нея винаги остава спомена,
който буди те от сън и те разкъсва...
И някъде дъбоко в теб се пробужда съвестта
и съмнението, какво би станало ако беше жива...
Браво, уби я и кого спаси с това?! -
Нито ти сега си жив, нито аз пък щастлива...
За такова тежко престъпление ти казвам,
Присъдата е безмолостна и болката не се търпи,
а сърцето до живот ще те съди и наказва,
за всеки забит пирон в ковчега през сълзи...
08.08.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
