22 dic 2012, 20:16

Най-топлата ми зима 

  Poesía
520 0 5

И зимата със сняг затрупа

земя, поля и дървеса.

И под краката сняг захрупа.

Студуват мъжки телеса.

 

А в моята душа - уютно!

Сърцето ми е с ритъм нов.

И съм със вяра - абсолютно,

животът не е тъй суров.

 

Едно сърце за мене тръпне.

Една душа във мене спря.

Напред живота ми да дръпне

и в мен жената се опря.

 

Душата с думи тя ми стопли.

Сърцето гали със ръце.

В студа и любовта разчопли,

а слънцето е нейното лице.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??