Най-топлата ми зима
И зимата със сняг затрупа
земя, поля и дървеса.
И под краката сняг захрупа.
Студуват мъжки телеса.
А в моята душа - уютно!
Сърцето ми е с ритъм нов.
И съм със вяра - абсолютно,
животът не е тъй суров.
Едно сърце за мене тръпне.
Една душа във мене спря.
Напред живота ми да дръпне
и в мен жената се опря.
Душата с думи тя ми стопли.
Сърцето гали със ръце.
В студа и любовта разчопли,
а слънцето е нейното лице.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
