Най-топлата ми зима
И зимата със сняг затрупа
земя, поля и дървеса.
И под краката сняг захрупа.
Студуват мъжки телеса.
А в моята душа - уютно!
Сърцето ми е с ритъм нов.
И съм със вяра - абсолютно,
животът не е тъй суров.
Едно сърце за мене тръпне.
Една душа във мене спря.
Напред живота ми да дръпне
и в мен жената се опря.
Душата с думи тя ми стопли.
Сърцето гали със ръце.
В студа и любовта разчопли,
а слънцето е нейното лице.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
