Най-топлата ръка...
Забравих си надеждата тогава,
когато се изправих пред мига
на моя гняв.
И просто се поддадох.
Не устоях -
започнах да крещя.
Изцапах се до дъно
с тежки думи.
Сега съм грозна,
цялата воня
като в зараза,
като в страшна чума!
Усещам си душата
сред калта...
И тя ще бъде там,
додето пазя
в сърцето си тревога
и тъга,
които ме подтикват
към омраза
и към безкрайно глупави неща...
С какви очи пред Бога да застана
да Го възхваля?
Как да си простя?
Той винаги ме чака и протяга
по бащински
най-топлата ръка...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados
