ruba (Руми Бакърджиева)
24 316

Jan 12, 2010, 2:08 PM

Най-топлата ръка...

Poetry

871 0 16

Забравих си надеждата тогава,

когато се изправих пред мига

на моя гняв.

И просто се поддадох.

Не устоях -

започнах да крещя.

Изцапах се до дъно

с тежки думи.

Сега съм грозна,

цялата воня

като в зараза,

като в страшна чума!

Усещам си душата

сред калта...

И тя ще бъде там,

додето пазя

в сърцето си тревога

и тъга,

които ме подтикват

към омраза

и към безкрайно глупави неща...

С какви очи пред Бога да застана

да Го възхваля?

Как да си простя?

Той винаги ме чака и протяга

по бащински

най-топлата ръка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Точно днес имах нужда от подобен стих!
Благодаря ти, Руми!!!

2010-01-21T11:26:40+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря ви, Веси и Снежа. Развълнувах се, че този стих ви е докоснал. Той е от дълбок ивор на душата ми.

2010-01-18T22:44:29+02:00
sneja-ter (Снежана Терзиева)

Толкова трогателно стихотворение,
прочувствено и дълбоко, силно и въздействащо !
Прекрасно е Руми !
Шестичка !
Разплака ме !

2010-01-18T18:34:16+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Поздрави за хубавия стих,Руми!!!

http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/49/56Q026r98Ew

2010-01-14T19:59:31+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Напълно подкрепям Руми! Гневът предизвиква гняв, а той от своя страна предизвиква още по-голям гняв. Много често в гнева си изричаме думи или прави постъпки, за които после съжаляваме. Гневът е в сферата на злото. Накажи злото с добро, а от лимона направи лимонада. Така се живее по-леко!

2010-01-13T16:34:30+02:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0