Най-топлата ръка...

Поезия

870 0 16

Забравих си надеждата тогава,

когато се изправих пред мига

на моя гняв.

И просто се поддадох.

Не устоях -

започнах да крещя.

Изцапах се до дъно

с тежки думи.

Сега съм грозна,

цялата воня

като в зараза,

като в страшна чума!

Усещам си душата

сред калта...

И тя ще бъде там,

додето пазя

в сърцето си тревога

и тъга,

които ме подтикват

към омраза

и към безкрайно глупави неща...

С какви очи пред Бога да застана

да Го възхваля?

Как да си простя?

Той винаги ме чака и протяга

по бащински

най-топлата ръка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

petinka67 (Петя Кръстева)

Точно днес имах нужда от подобен стих!
Благодаря ти, Руми!!!

2010-01-21T11:26:40+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря ви, Веси и Снежа. Развълнувах се, че този стих ви е докоснал. Той е от дълбок ивор на душата ми.

2010-01-18T22:44:29+02:00
sneja-ter (Снежана Терзиева)

Толкова трогателно стихотворение,
прочувствено и дълбоко, силно и въздействащо !
Прекрасно е Руми !
Шестичка !
Разплака ме !

2010-01-18T18:34:16+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Поздрави за хубавия стих,Руми!!!

http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/49/56Q026r98Ew

2010-01-14T19:59:31+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Напълно подкрепям Руми! Гневът предизвиква гняв, а той от своя страна предизвиква още по-голям гняв. Много често в гнева си изричаме думи или прави постъпки, за които после съжаляваме. Гневът е в сферата на злото. Накажи злото с добро, а от лимона направи лимонада. Така се живее по-леко!

2010-01-13T16:34:30+02:00