10 mar 2013, 11:54  

Най-трудната избрах

  Poesía » Otra
928 0 0

От всички планини за изкачване -
най-трудната избрах,
тая - дето път не виждам...
изгубих се в непреходимата гора.
Търся път към слънцето -
падам, ставам, но все вървя.
Но... така и не излизам от тъмното,
не достигам слънчевата светлина.
Без сили останах да се боря
и бурени вековни да разчиствам;
път за сърцето си да отворя,
път - светъл и истински...
И не зная как да продължа,
не зная накъде да тръгна,
изгубих глас - да викам
в пустото сама
и в тишината да отеква самотно
ехото... от гласа ми... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...