Най-трудната любов е без крила.
Защо са ѝ – не мисли да отлита.
И в корен, и на връхче на игла,
крепи се, с безнадеждност упорита.
Най-трудната, която на инат
усмихва се на всичките ти грешки,
повярвала на жребия си свят
и в звяр да въплъти сърце човешко.
Онази, дето даже в пустошта
и в блатото на вечната забрава
ще помни, че родил си се с душа
и затова в душата ти остава.
Навярно я отричаш. Тя мълчи.
Но призракът лъстив на суетата,
докато гониш, нещо ти горчи
и пак е тя - онази, непознатата.
Не е вихрушка, шеметен възторг,
дори не е представата за чудо,
а тих покой - дихание на Бог,
в което да повярваш си е трудно.
Но дреме в теб от огън жив искра,
каквото и да правиш, съществува
и ако днес протегнеш ѝ ръка,
тя болния ти свят ще излекува.
© Вики Todos los derechos reservados