2 feb 2008, 20:23

Най-трудният стих

1.6K 1 7

                   Най-трудният стих

Неволно, лошо нараних приятел 

прободох го опасно във гърба,

от мен едва ли бе очаквал,

така жестоко да го предада.

-----------------------------------------------------

Сънят с охота ме напусна,

а нощите разтеглих до безкрай,

приятелството трудно се отдава,

отказвам да те няма, знай!

----------------------------------------------------

Отново днес ще ровя във душата си

и лошото отрязвам със замах,

щастлива съм единствено с приятели,

смутена съм, когато съм без тях.

------------------------------------------------------

А ти, аз знам, умееш да прощаваш,

макар че нещо се обърна в теб,

аз моята вселена-чувства ти подавам,

върни ми жеста, заслужавам. . .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поля Велешка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво... Стиха е прекрасен... продължавай да пишеш... и никога не се отказвай !!!
  • И прошката е силата да обичаме!Макар че нещо вече се е "пречупило","обърнало" у другия,продължавай да искаш,да не се отказваш!!!
  • Ще ти прости...ти си истински приятел...и си го казала и доказала в това стихотворение.Браво
  • Много ми хареса.Поздрави!!!
  • Ще ти прости и без да ти връща жеста...Като отмъсти няма да се почувства по-добре.Поздрави!Успех!Всяка грешка има прошка!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...