Неволно, лошо нараних приятел
прободох го опасно във гърба,
от мен едва ли бе очаквал,
така жестоко да го предада.
-----------------------------------------------------
Сънят с охота ме напусна,
а нощите разтеглих до безкрай,
приятелството трудно се отдава,
отказвам да те няма, знай!
----------------------------------------------------
Отново днес ще ровя във душата си
и лошото отрязвам със замах,
щастлива съм единствено с приятели,
смутена съм, когато съм без тях.
------------------------------------------------------
А ти, аз знам, умееш да прощаваш,
макар че нещо се обърна в теб,
аз моята вселена-чувства ти подавам,
върни ми жеста, заслужавам. . .
© Поля Велешка Всички права запазени