22 abr 2019, 14:09

Най-успешно в плиткото се давим 

  Poesía » Otra
573 10 6

Пътуваме с талигата на времето,

провесили крака навън от нея,

със две ръце се чешем едновременно...

прозяваме се... общо взето - блеем...

 

Къде сме тръгнали, къде отиваме?

С три думи  казано - вървим към Никъде,

т.е. към Бъдещето май стартирахме,

но все буксуваме.... Защо?... Не питайте!...

 

Приличаме на неразумни пътници,

в мъглата  гмурнали се  лекомислено...

Помахват ни дърветата, крайпътните,

и на ума ни чудят се, замислени...

 

А лековерието  ни няма граници,

не търсим брод реките да минаваме

и щото сме, нали, без плавници,

то най-успешно в плиткото се давиме...

 

И по звезди-ментета се ориентираме -

ей тъй - на вяра, без да се  съмняваме...

Когато стигнем, ще ви информираме!...

По-важно е  сега да оцеляваме!...

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Лидия, Стойчо, Веси, Краси и Данаил, благодаря за коментарите, както и на тези, оценявали или поставили стихчето в "любими"!...
  • Много истина има в думите ти, Роби!
  • Защото в плиткото е трудно да се плува... Поздрави, Роби за хубавия стих!
  • "А лековерието ни няма граници,
    не търсим брод реките да минаваме..."

    Колко истинско! Браво, Роби! Поздрав от една удавница
  • Спасението на удавените...
  • Харесах! Метафорично и иносказателно.
Propuestas
: ??:??