Пътуваме с талигата на времето,
провесили крака навън от нея,
със две ръце се чешем едновременно...
прозяваме се... общо взето - блеем...
Къде сме тръгнали, къде отиваме?
С три думи казано - вървим към Никъде,
т.е. към Бъдещето май стартирахме,
но все буксуваме.... Защо?... Не питайте!...
Приличаме на неразумни пътници,
в мъглата гмурнали се лекомислено...
Помахват ни дърветата, крайпътните,
и на ума ни чудят се, замислени... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up