Най-успешно в плиткото се давим
Пътуваме с талигата на времето,
провесили крака навън от нея,
със две ръце се чешем едновременно...
прозяваме се... общо взето - блеем...
Къде сме тръгнали, къде отиваме?
С три думи казано - вървим към Никъде,
т.е. към Бъдещето май стартирахме,
но все буксуваме.... Защо?... Не питайте!...
Приличаме на неразумни пътници,
в мъглата гмурнали се лекомислено...
Помахват ни дърветата, крайпътните,
и на ума ни чудят се, замислени...
А лековерието ни няма граници,
не търсим брод реките да минаваме
и щото сме, нали, без плавници,
то най-успешно в плиткото се давиме...
И по звезди-ментета се ориентираме -
ей тъй - на вяра, без да се съмняваме...
Когато стигнем, ще ви информираме!...
По-важно е сега да оцеляваме!...
© Роберт All rights reserved.
