Най-верният предател

5 oct 2019, 17:13

Poesía » Otra

662 6 5

В завоите на дългата мъгла
се губят романтичните адреси,
годините от есени тежат,
забравяш кой си, как си и къде си.

И времето от хвърковат лирик
превръща се в най-верния предател.
Което го е имало преди,
е свършило, простено и изпратено.

И всички равносметки - не сега!
Сега е дъх и крясък, и молитва.
Възможно надделяла над страстта
е всяка мъдрост, дето ни изпитва.

Душата този път сама прозря
инфарктите, перфектно изиграни
и не защото днес е есента,
сърцето в своя пристан ще остане.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Елка (Елка Тодорова)

2019-10-15T10:25:38+03:00

"В завоите на дългата мъгла се губят романтичните адреси..." Как си го казала само! Браво, Райна!
RainaVakova

2019-10-07T08:27:22+03:00

Благодаря ви, приятели....Хубав ден да имате и много настроение!
valia1771 (Ивон)

2019-10-06T10:23:30+03:00

Прекрасно е!
Роби (Роберт)

2019-10-06T07:15:09+03:00

"...И времето от хвърковат лирик
превръща се в най-верния предател.
Което го е имало преди,
е свършило, простено и изпратено..."
Чудесно казано!...
ИнаКалина

2019-10-05T17:22:06+03:00

И приятел, и предател... Чудесен стих, Райне!