5 окт. 2019 г., 17:13

Най-верният предател 

  Поэзия » Другая
556 6 5

В завоите на дългата мъгла
се губят романтичните адреси,
годините от есени тежат,
забравяш кой си, как си и къде си.

 

И времето от хвърковат лирик
превръща се в най-верния предател.
Което го е имало преди,
е свършило, простено и изпратено.

 

И всички равносметки - не сега!
Сега е дъх и крясък, и молитва.
Възможно надделяла над страстта
е всяка мъдрост, дето ни изпитва.

 

Душата този път сама прозря
инфарктите, перфектно изиграни
и не защото днес е есента,
сърцето в своя пристан ще остане.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "В завоите на дългата мъгла се губят романтичните адреси..." Как си го казала само! Браво, Райна!
  • Благодаря ви, приятели....Хубав ден да имате и много настроение!
  • Прекрасно е!
  • "...И времето от хвърковат лирик
    превръща се в най-верния предател.
    Което го е имало преди,
    е свършило, простено и изпратено..."
    Чудесно казано!...
  • И приятел, и предател... Чудесен стих, Райне!
Предложения
: ??:??