8 oct 2012, 10:17

Най-върховен израз на любовта

1.4K 1 0

Гледаме се, без да си говорим,
знаем как ще продължим.
После в миг, без дори да спорим,
с целувки решаваме да се изпепелим.
Затварям очи и сякаш

съм на друго място.
Там най-накрая двама сме,
защото да те няма е ужасно.
Прокарвам длан
по горещото ти тяло.
Искам теб, смеха, сълзите ти,
всичко в теб изцяло.
Опитвам твоите устни
и бавно вдишвам твоя аромат.
Тялото ти, от шоколад по-вкусно,
готово е да задоволи моя глад.
Чувам как крещиш,
че само мене искаш.
Нокти в мен забиваш
и към теб по-силно ме притискаш.
Последен вик,
понасям се, летя.
Последен миг,
най-върховен израз на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослав Цветанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...