8.10.2012 г., 10:17

Най-върховен израз на любовта

1.4K 1 0

Гледаме се, без да си говорим,
знаем как ще продължим.
После в миг, без дори да спорим,
с целувки решаваме да се изпепелим.
Затварям очи и сякаш

съм на друго място.
Там най-накрая двама сме,
защото да те няма е ужасно.
Прокарвам длан
по горещото ти тяло.
Искам теб, смеха, сълзите ти,
всичко в теб изцяло.
Опитвам твоите устни
и бавно вдишвам твоя аромат.
Тялото ти, от шоколад по-вкусно,
готово е да задоволи моя глад.
Чувам как крещиш,
че само мене искаш.
Нокти в мен забиваш
и към теб по-силно ме притискаш.
Последен вик,
понасям се, летя.
Последен миг,
най-върховен израз на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Цветанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...