8.10.2012 г., 10:17

Най-върховен израз на любовта

1.4K 1 0

Гледаме се, без да си говорим,
знаем как ще продължим.
После в миг, без дори да спорим,
с целувки решаваме да се изпепелим.
Затварям очи и сякаш

съм на друго място.
Там най-накрая двама сме,
защото да те няма е ужасно.
Прокарвам длан
по горещото ти тяло.
Искам теб, смеха, сълзите ти,
всичко в теб изцяло.
Опитвам твоите устни
и бавно вдишвам твоя аромат.
Тялото ти, от шоколад по-вкусно,
готово е да задоволи моя глад.
Чувам как крещиш,
че само мене искаш.
Нокти в мен забиваш
и към теб по-силно ме притискаш.
Последен вик,
понасям се, летя.
Последен миг,
най-върховен израз на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Цветанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...