Oct 8, 2012, 10:17 AM

Най-върховен израз на любовта

  Poetry » Erotic
1.4K 1 0

Гледаме се, без да си говорим,
знаем как ще продължим.
После в миг, без дори да спорим,
с целувки решаваме да се изпепелим.
Затварям очи и сякаш

съм на друго място.
Там най-накрая двама сме,
защото да те няма е ужасно.
Прокарвам длан
по горещото ти тяло.
Искам теб, смеха, сълзите ти,
всичко в теб изцяло.
Опитвам твоите устни
и бавно вдишвам твоя аромат.
Тялото ти, от шоколад по-вкусно,
готово е да задоволи моя глад.
Чувам как крещиш,
че само мене искаш.
Нокти в мен забиваш
и към теб по-силно ме притискаш.
Последен вик,
понасям се, летя.
Последен миг,
най-върховен израз на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослав Цветанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...