28 nov 2006, 13:47

Найден

  Poesía
915 0 16

Заставал ли си
пред икона
във храм
миришещ на тамян
и на мълчание,
от мислите подгонено
с въпросите
и отговора ням?

Спирал ли си
с дъх стаен
в подножие
на връх планиски?
Посрещал ли си
слънчевия ден
над облаци
от висини пречистен?

Сънувал ли си
синева,
когато демони
се любят със морето?
Пропадането
след поредната вълна,
индеферентно
после към небето?

Губил ли си се
във собствен свят,
създаден от
мечти и паралели?
Ако е тъй
тогава си богат.

И важното е,
че си се намерил.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...