28 nov 2006, 13:47

Найден

  Poesía
912 0 16

Заставал ли си
пред икона
във храм
миришещ на тамян
и на мълчание,
от мислите подгонено
с въпросите
и отговора ням?

Спирал ли си
с дъх стаен
в подножие
на връх планиски?
Посрещал ли си
слънчевия ден
над облаци
от висини пречистен?

Сънувал ли си
синева,
когато демони
се любят със морето?
Пропадането
след поредната вълна,
индеферентно
после към небето?

Губил ли си се
във собствен свят,
създаден от
мечти и паралели?
Ако е тъй
тогава си богат.

И важното е,
че си се намерил.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...