28 нояб. 2006 г., 13:47

Найден

913 0 16

Заставал ли си
пред икона
във храм
миришещ на тамян
и на мълчание,
от мислите подгонено
с въпросите
и отговора ням?

Спирал ли си
с дъх стаен
в подножие
на връх планиски?
Посрещал ли си
слънчевия ден
над облаци
от висини пречистен?

Сънувал ли си
синева,
когато демони
се любят със морето?
Пропадането
след поредната вълна,
индеферентно
после към небето?

Губил ли си се
във собствен свят,
създаден от
мечти и паралели?
Ако е тъй
тогава си богат.

И важното е,
че си се намерил.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...