25 dic 2007, 12:12

Наказах с мъст ...

  Poesía
1.2K 0 4
Черно е сърцето ми като смъртта.
От собственият род се отказвам.
В празника светъл на радостта.
Аз тях и себе си наказвам.

И молех се да не стана като Него.
Но същият съм, кръв и плът.
Някога ще умра самотен,
но няма да скърби за мен светът.

И тъжно е, греша жестоко,
омразата наказах с мъст …
                      … наказах с мъст!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рефицул Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какъвто и да си, светът пак няма да скърби за теб.Твърде егоистичен е, за да се интересува от чужди трагедии.
  • Остави света... важно е дори един да си спомня за теб
    Харесва ми като цяло, подхожда на същносттат ти на творец или поне образа, който с изградил Искам да те питам .. гледал ли си Адвокат на Дявола? Това стихотворение има подобна идея като финалния монолог на Пачино
  • Винаги има изход Честита Коледа !
  • но защо...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...