Наказах с мъст ...
Черно е сърцето ми като смъртта.
От собственият род се отказвам.
В празника светъл на радостта.
Аз тях и себе си наказвам.
И молех се да не стана като Него.
Но същият съм, кръв и плът.
Някога ще умра самотен,
но няма да скърби за мен светът.
И тъжно е, греша жестоко,
омразата наказах с мъст …
… наказах с мъст!
От собственият род се отказвам.
В празника светъл на радостта.
Аз тях и себе си наказвам.
И молех се да не стана като Него.
Но същият съм, кръв и плът.
Някога ще умра самотен,
но няма да скърби за мен светът.
И тъжно е, греша жестоко,
омразата наказах с мъст …
… наказах с мъст!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рефицул Всички права запазени
но защо...