Jolly_Roger (Рефицул)
58 392
25.12.2007 г., 12:12 ч.

Наказах с мъст ... 

  Поезия
842 0 4
Черно е сърцето ми като смъртта.
От собственият род се отказвам.
В празника светъл на радостта.
Аз тях и себе си наказвам.

И молех се да не стана като Него.
Но същият съм, кръв и плът.
Някога ще умра самотен,
но няма да скърби за мен светът.

И тъжно е, греша жестоко,
омразата наказах с мъст …
                      … наказах с мъст!

© Рефицул Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Какъвто и да си, светът пак няма да скърби за теб.Твърде егоистичен е, за да се интересува от чужди трагедии.
  • Остави света... важно е дори един да си спомня за теб
    Харесва ми като цяло, подхожда на същносттат ти на творец или поне образа, който с изградил Искам да те питам .. гледал ли си Адвокат на Дявола? Това стихотворение има подобна идея като финалния монолог на Пачино
  • Винаги има изход Честита Коледа !
  • но защо...
Предложения
: ??:??