Наказах с мъст ...
Черно е сърцето ми като смъртта.
От собственият род се отказвам.
В празника светъл на радостта.
Аз тях и себе си наказвам.
И молех се да не стана като Него.
Но същият съм, кръв и плът.
Някога ще умра самотен,
но няма да скърби за мен светът.
И тъжно е, греша жестоко,
омразата наказах с мъст …
… наказах с мъст!
От собственият род се отказвам.
В празника светъл на радостта.
Аз тях и себе си наказвам.
И молех се да не стана като Него.
Но същият съм, кръв и плът.
Някога ще умра самотен,
но няма да скърби за мен светът.
И тъжно е, греша жестоко,
омразата наказах с мъст …
… наказах с мъст!
© Рефицул All rights reserved.
но защо...