Наказание
Привършвам преждата си вече.
Платното е към своя край.
И тръгнал доста от далече,
достигам края си комай.
И тъй сега вървя надолу,
че се превръщам във дете.
И срам ме е да гледам голо,
че страх в очите се чете.
От всичко вече се отказвам:
от флирт, задявки и любов.
От тук натам ще се наказвам
в живота мрачен и суров.
Привършвам преждата си вече.
Платното ми е в своя край.
Като четеш това, човече,
какъв е краят ми? Познай!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
