Привършвам преждата си вече.
Платното е към своя край.
И тръгнал доста от далече,
достигам края си комай.
И тъй сега вървя надолу,
че се превръщам във дете.
И срам ме е да гледам голо,
че страх в очите се чете.
От всичко вече се отказвам:
от флирт, задявки и любов.
От тук натам ще се наказвам
в живота мрачен и суров.
Привършвам преждата си вече.
Платното ми е в своя край.
Като четеш това, човече,
какъв е краят ми? Познай!
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
