21.03.2013 г., 17:12 ч.

Наказание 

  Поезия » Друга
551 0 1

Привършвам преждата си вече.

Платното е към своя край.

И тръгнал доста от далече,

достигам края си комай.

 

И тъй сега вървя надолу,

че се превръщам във дете.

И срам ме е да гледам голо,

че страх в очите се чете.

 

От всичко вече се отказвам:

от флирт, задявки и любов.

От тук натам ще се наказвам

в живота мрачен и суров.

 

Привършвам преждата си вече.

Платното ми е в своя край.

Като четеш това, човече,

какъв е краят ми? Познай!

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??