21.03.2013 г., 17:12

Наказание

690 0 1

Привършвам преждата си вече.

Платното е към своя край.

И тръгнал доста от далече,

достигам края си комай.

 

И тъй сега вървя надолу,

че се превръщам във дете.

И срам ме е да гледам голо,

че страх в очите се чете.

 

От всичко вече се отказвам:

от флирт, задявки и любов.

От тук натам ще се наказвам

в живота мрачен и суров.

 

Привършвам преждата си вече.

Платното ми е в своя край.

Като четеш това, човече,

какъв е краят ми? Познай!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...