21.03.2013 г., 17:12

Наказание

692 0 1

Привършвам преждата си вече.

Платното е към своя край.

И тръгнал доста от далече,

достигам края си комай.

 

И тъй сега вървя надолу,

че се превръщам във дете.

И срам ме е да гледам голо,

че страх в очите се чете.

 

От всичко вече се отказвам:

от флирт, задявки и любов.

От тук натам ще се наказвам

в живота мрачен и суров.

 

Привършвам преждата си вече.

Платното ми е в своя край.

Като четеш това, човече,

какъв е краят ми? Познай!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...