Наказвам те с Любов -
жестока и тревожна.
И търся смисъл нов
във чувства невъзможни.
Наказвам те, макар
че всъщност се страхувам
за моя свят олтар.
Там тайно съществувам
и крия се успешно
от тоя свят враждебен.
Наказвам те безгрешно -
от мене все обсебен
да бъдеш и да искаш
все мене да сънуваш.
Наказвам те неистово
с Любов. Да съществуваш
единствено чрез мен.
И да ме търсиш вечно.
Докато някой ден
във бъдеще далечно
не стана твой алкóв
и твоя втора кожа.
Наказвам те с Любов.
Прости ми, ако можеш...
алкóв - ниша, в която се вгражда нещо
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados