30 dic 2006, 10:19

Накратко

  Poesía
673 0 9
Накратко

Не съм нестинарка -
нито жарта,
нито иконата
вика душата ми.

Побирам мечтите си
в равния тон,
тихите утрини
галят и мамят ме.

И без да докосвам
струни със вик,
острите ръбове
роня в отломъци.

Зараснали рани
крия във мен,
черни са дланите –
рисувам със въглени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Остави тъгата настрана
    и от сърце повесели се.
    Когато Старата помаха с ръка,
    на Новата ти усмихни се!
    Весело посрещане!
  • Никога не забравяме болките си, Доли! Моля се само да не ги причиняваме на никого. Нека Новата година бъде щедра към теб! Бъди здрава!
  • Джейни, наистина болките ни са част от нас, помагат да бъдем това, което сме. Желая ти силно перо и през Новата година!
  • Прекрасен стих Доли!
    Раните и зараснали пак болят...
    Весело и щастливо посрещане на Новата година!
  • Благодаря, Мая и на теб желая хубава, запомняща се с успехи година!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...