30.12.2006 г., 10:19

Накратко

Поезия

670 0 9

Накратко

Не съм нестинарка -
нито жарта,
нито иконата
вика душата ми.

Побирам мечтите си
в равния тон,
тихите утрини
галят и мамят ме.

И без да докосвам
струни със вик,
острите ръбове
роня в отломъци.

Зараснали рани
крия във мен,
черни са дланите –
рисувам със въглени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

petinka67 (Петя Кръстева)

Остави тъгата настрана
и от сърце повесели се.
Когато Старата помаха с ръка,
на Новата ти усмихни се!
Весело посрещане!

2006-12-31T11:31:54+02:00
bluenight (Синя )

Никога не забравяме болките си, Доли! Моля се само да не ги причиняваме на никого. Нека Новата година бъде щедра към теб! Бъди здрава!

2006-12-30T20:38:37+02:00
dolly (Доли)

Джейни, наистина болките ни са част от нас, помагат да бъдем това, което сме. Желая ти силно перо и през Новата година!

2006-12-30T19:43:37+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Прекрасен стих Доли!
Раните и зараснали пак болят...
Весело и щастливо посрещане на Новата година!

2006-12-30T19:35:44+02:00
dolly (Доли)

Благодаря, Мая и на теб желая хубава, запомняща се с успехи година!

2006-12-30T19:35:08+02:00