Накратко
Не съм нестинарка -
нито жарта,
нито иконата
вика душата ми.
Побирам мечтите си
в равния тон,
тихите утрини
галят и мамят ме.
И без да докосвам
струни със вик,
острите ръбове
роня в отломъци.
Зараснали рани
крия във мен,
черни са дланите –
рисувам със въглени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доли Все права защищены
