30 дек. 2006 г., 10:19

Накратко

672 0 9
Накратко

Не съм нестинарка -
нито жарта,
нито иконата
вика душата ми.

Побирам мечтите си
в равния тон,
тихите утрини
галят и мамят ме.

И без да докосвам
струни със вик,
острите ръбове
роня в отломъци.

Зараснали рани
крия във мен,
черни са дланите –
рисувам със въглени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Остави тъгата настрана
    и от сърце повесели се.
    Когато Старата помаха с ръка,
    на Новата ти усмихни се!
    Весело посрещане!
  • Никога не забравяме болките си, Доли! Моля се само да не ги причиняваме на никого. Нека Новата година бъде щедра към теб! Бъди здрава!
  • Джейни, наистина болките ни са част от нас, помагат да бъдем това, което сме. Желая ти силно перо и през Новата година!
  • Прекрасен стих Доли!
    Раните и зараснали пак болят...
    Весело и щастливо посрещане на Новата година!
  • Благодаря, Мая и на теб желая хубава, запомняща се с успехи година!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...