Накратко

10 nov 2019, 11:28

Poesía » De amor

347 0 1

Далечно е помежду теб и мен

и близко - колкото надежда.

Преминала през всеки тъмен ден,

сега отново ще проглеждам.

В ръцете си съм скрила отпреди,

когато даже себе си отричах,

едни покълнали звезди-

да помня колко те обичах!

Те безпощадно ще ни осветят,

ще се разсъмне всяка тайна тъмна...

И ласките, които ни болят,

отново бъдещето ни ще върнат!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-11-10T19:01:55+02:00

Романтика,откровение и надежда.