Накратко
Далечно е помежду теб и мен
и близко - колкото надежда.
Преминала през всеки тъмен ден,
сега отново ще проглеждам.
В ръцете си съм скрила отпреди,
когато даже себе си отричах,
едни покълнали звезди-
да помня колко те обичах!
Те безпощадно ще ни осветят,
ще се разсъмне всяка тайна тъмна...
И ласките, които ни болят,
отново бъдещето ни ще върнат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Папазикова Всички права запазени
