Далечно е помежду теб и мен
и близко - колкото надежда.
Преминала през всеки тъмен ден,
сега отново ще проглеждам.
В ръцете си съм скрила отпреди,
когато даже себе си отричах,
едни покълнали звезди-
да помня колко те обичах!
Те безпощадно ще ни осветят,
ще се разсъмне всяка тайна тъмна...
И ласките, които ни болят,
отново бъдещето ни ще върнат!
© Мариана Папазикова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
