13 nov 2014, 18:11

Накрая

  Poesía
480 0 3

Зная, че не съм човекът,

който трябва,

Господи.

Не и този, който си мечтах.

Не е сладък

ни умът

и ни сърцето ми.

В тръни

цветовете си събрах.

И боли ме,

и срамувам се,

и падам,

без да се изправям.

Господи.

Чувам те

и знам, усещам те,

че ме обичаш всякаква.

Как го правиш?

Аз отново не успях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кирилка,днес имам публикувано стихотворение -"Послание".Намери го по списъка на публикуваните творби. Името ми го виждаш, а стихотворението е много подходящо за тебе сега да го прочетеш.Много
    повече от съвета ми, който ти писах в първия коментар.Можеш да ми пишеш във форма на коментар.Желая ти от цялото си сърце да се оправят работити ти!Поздрав и лека нощ!
  • Стойна, много благодаря за тези думи! Аз вървя по пътя с Бог отдавна, но в момента изживявам труден вътрешен период и благодаря за всяка подкрепа - и творческа, и човешка! Пожелавам и на теб радост и благослов по Пътя
  • Кирилка, прочетох стихотворението ти и усетих твоя търсещ дух.
    Прости ми, но предполагам, че няма да се откажеш от един много скромен съвет.Минала съм по този път преди повече от 20 години, когато чаках Бог да ме удостои с вниманието си.Мила, ти си направила най-важното- обърнала си се към Него!Продължавай да го търсиш! Покай се за греховете си - в молитва у дома!Той ще ти помогне.
    Поздравявам те за стихотворението и го оценям високо, поздравявам
    те и за най-добрите намерения, които носиш в себе си!
    Бъди благословена от Бог!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...