13.11.2014 г., 18:11

Накрая

481 0 3

Зная, че не съм човекът,

който трябва,

Господи.

Не и този, който си мечтах.

Не е сладък

ни умът

и ни сърцето ми.

В тръни

цветовете си събрах.

И боли ме,

и срамувам се,

и падам,

без да се изправям.

Господи.

Чувам те

и знам, усещам те,

че ме обичаш всякаква.

Как го правиш?

Аз отново не успях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кирилка,днес имам публикувано стихотворение -"Послание".Намери го по списъка на публикуваните творби. Името ми го виждаш, а стихотворението е много подходящо за тебе сега да го прочетеш.Много
    повече от съвета ми, който ти писах в първия коментар.Можеш да ми пишеш във форма на коментар.Желая ти от цялото си сърце да се оправят работити ти!Поздрав и лека нощ!
  • Стойна, много благодаря за тези думи! Аз вървя по пътя с Бог отдавна, но в момента изживявам труден вътрешен период и благодаря за всяка подкрепа - и творческа, и човешка! Пожелавам и на теб радост и благослов по Пътя
  • Кирилка, прочетох стихотворението ти и усетих твоя търсещ дух.
    Прости ми, но предполагам, че няма да се откажеш от един много скромен съвет.Минала съм по този път преди повече от 20 години, когато чаках Бог да ме удостои с вниманието си.Мила, ти си направила най-важното- обърнала си се към Него!Продължавай да го търсиш! Покай се за греховете си - в молитва у дома!Той ще ти помогне.
    Поздравявам те за стихотворението и го оценям високо, поздравявам
    те и за най-добрите намерения, които носиш в себе си!
    Бъди благословена от Бог!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...