Накрая
Зная, че не съм човекът,
който трябва,
Господи.
Не и този, който си мечтах.
Не е сладък
ни умът
и ни сърцето ми.
В тръни
цветовете си събрах.
И боли ме,
и срамувам се,
и падам,
без да се изправям.
Господи.
Чувам те
и знам, усещам те,
че ме обичаш всякаква.
Как го правиш?
Аз отново не успях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
