1 jul 2007, 19:12

Накъде отивам...

  Poesía
1.1K 0 1
 

     Накъде отивам?

     И откъде ще трябва  пак да се завръщам?

     Какво тук значи един свят, в който

     Нещо значи напред без завръщане...

     Успокоение?...

     Никога няма да се успокоя!

     В собствените си страхове,

     Докато не разбера, че светът е безкраен.

     Всеки въпрос е недостъпен в моят свят.

     Въпросите са само път назад...

     Затова предпочитам да съм сляп...

     Пред каквито и врати да застана,

     Ще  се чувствам слепец.

     Защото отрицанието винаги е било само

     жертва на битието...

     Церемонии, които всеки трябва да спазва,

     Макар че цялото общество ги отрича...

     Моят свят...

     Моят свят...

     Накъде отивам?

     И откъде ли трябва да се връщам?...

     Предпочитам да съм сънен

     И в предвестниците на всеки годишен сезон

     Да очаквам пристигането на всяко спокойствие...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветан Бекяров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...