1 jul 2007, 19:12

Накъде отивам...

  Poesía
1.1K 0 1
 

     Накъде отивам?

     И откъде ще трябва  пак да се завръщам?

     Какво тук значи един свят, в който

     Нещо значи напред без завръщане...

     Успокоение?...

     Никога няма да се успокоя!

     В собствените си страхове,

     Докато не разбера, че светът е безкраен.

     Всеки въпрос е недостъпен в моят свят.

     Въпросите са само път назад...

     Затова предпочитам да съм сляп...

     Пред каквито и врати да застана,

     Ще  се чувствам слепец.

     Защото отрицанието винаги е било само

     жертва на битието...

     Церемонии, които всеки трябва да спазва,

     Макар че цялото общество ги отрича...

     Моят свят...

     Моят свят...

     Накъде отивам?

     И откъде ли трябва да се връщам?...

     Предпочитам да съм сънен

     И в предвестниците на всеки годишен сезон

     Да очаквам пристигането на всяко спокойствие...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветан Бекяров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...