Накъде отивам...

     Накъде отивам?

     И откъде ще трябва  пак да се завръщам?

     Какво тук значи един свят, в който

     Нещо значи напред без завръщане...

     Успокоение?...

     Никога няма да се успокоя!

     В собствените си страхове,

     Докато не разбера, че светът е безкраен.

     Всеки въпрос е недостъпен в моят свят.

     Въпросите са само път назад...

     Затова предпочитам да съм сляп...

     Пред каквито и врати да застана,

     Ще  се чувствам слепец.

     Защото отрицанието винаги е било само

     жертва на битието...

     Церемонии, които всеки трябва да спазва,

     Макар че цялото общество ги отрича...

     Моят свят...

     Моят свят...

     Накъде отивам?

     И откъде ли трябва да се връщам?...

     Предпочитам да съм сънен

     И в предвестниците на всеки годишен сезон

     Да очаквам пристигането на всяко спокойствие...