9 may 2018, 2:37

Накъде се забързахте, мои дни...

1.3K 4 8

Накъде се забързахте, мои дни бързотечни...
В някаква друга посока.
Аз съм малко парченце - от Голямата Вечност.
Мойте корени - са дълбоки...

 

Лековерни, и прости, по детски наивни -
хукнахте, с боси крачета...
Трябва спешно сега, по пътеките криви -
да си събирам парчетата.

 

Полетяхте безцелно - съвсем хаотично! -
като пухчета... от глухарче.
Когато отпиеш фалшиво "обичам" -
след него дълго нагарча...

 

Ще изровя отнякъде - малко благоприличие...
Ще си измия ръцете.
Тази, бялата риза - така ми причлича!
Май е. Сезон на овцете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми много!
  • "Когато отпиеш фалшиво "обичам" -
    след него дълго нагарча..."
    !!!
  • Относно последните два реда - две лета припечелвах за хляба - като пасях стадо овце по Мизийските равни полета... Голямо беше стадото - 126 овце, едното лято. Следващото - бяха повече. Пасях ги - облечена с бяла риза (под силното слънце е добре да сме облечени в бяло) Та... заиграла съм се малко - с този свой житейски епизод. Не се стряскайте. Ох, усмихнахте ме, с коментарите си. Благодаря, приятели!
  • Истинско!Харесах!
  • Разкош!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...