9.05.2018 г., 2:37

Накъде се забързахте, мои дни...

Поезия » Философска

1.3K 4 8

Накъде се забързахте, мои дни бързотечни...
В някаква друга посока.
Аз съм малко парченце - от Голямата Вечност.
Мойте корени - са дълбоки...

Лековерни, и прости, по детски наивни -
хукнахте, с боси крачета...
Трябва спешно сега, по пътеките криви -
да си събирам парчетата.

Полетяхте безцелно - съвсем хаотично! -
като пухчета... от глухарче.
Когато отпиеш фалшиво "обичам" -
след него дълго нагарча...

Ще изровя отнякъде - малко благоприличие...
Ще си измия ръцете.
Тази, бялата риза - така ми причлича!
Май е. Сезон на овцете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

zelenaradost (Милена Френкева)

Хареса ми много!

2021-05-05T15:09:01+03:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

"Когато отпиеш фалшиво "обичам" -
след него дълго нагарча..."
!!!

2018-05-10T00:43:37+03:00
paloma66 (Гълъбина Митева)

Относно последните два реда - две лета припечелвах за хляба - като пасях стадо овце по Мизийските равни полета... Голямо беше стадото - 126 овце, едното лято. Следващото - бяха повече. Пасях ги - облечена с бяла риза (под силното слънце е добре да сме облечени в бяло) Та... заиграла съм се малко - с този свой житейски епизод. Не се стряскайте. Ох, усмихнахте ме, с коментарите си. Благодаря, приятели!

2018-05-09T16:09:14+03:00
Соларе (Румяна Друмева)

Истинско!Харесах!

2018-05-09T10:21:51+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Разкош!

2018-05-09T10:01:31+03:00