paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
9.05.2018 г., 2:37 ч.

Накъде се забързахте, мои дни... 

  Поезия » Философска
921 4 8

Накъде се забързахте, мои дни бързотечни...
В някаква друга посока.
Аз съм малко парченце - от Голямата Вечност.
Мойте корени - са дълбоки...

 

Лековерни, и прости, по детски наивни -
хукнахте, с боси крачета...
Трябва спешно сега, по пътеките криви -
да си събирам парчетата.

 

Полетяхте безцелно - съвсем хаотично! -
като пухчета... от глухарче.
Когато отпиеш фалшиво "обичам" -
след него дълго нагарча...

 

Ще изровя отнякъде - малко благоприличие...
Ще си измия ръцете.
Тази, бялата риза - така ми причлича!
Май е. Сезон на овцете.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми много!
  • "Когато отпиеш фалшиво "обичам" -
    след него дълго нагарча..."
    !!!
  • Относно последните два реда - две лета припечелвах за хляба - като пасях стадо овце по Мизийските равни полета... Голямо беше стадото - 126 овце, едното лято. Следващото - бяха повече. Пасях ги - облечена с бяла риза (под силното слънце е добре да сме облечени в бяло) Та... заиграла съм се малко - с този свой житейски епизод. Не се стряскайте. Ох, усмихнахте ме, с коментарите си. Благодаря, приятели!
  • Истинско!Харесах!
  • Разкош!
  • Поантата ме ококори... Разкошен стих!
    "Трябва спешно сега, по пътеките криви -
    да си събирам парчетата."
  • Хареса ми, но последните две строфи ме стреснаха.
  • Харесах !
Предложения
: ??:??