2 oct 2008, 10:34

Накъсах си душата

  Poesía
823 0 15
 

Накъсах си душата от съмнения

и пъзелът сега е много труден.

Задача за отличници!

А в мене

шестиците отдавна не виреят...

Накъсах я

в подножието на другите,

в очакването те да бъдат силни,

в желанието аз да не изпъкна

и после да получа

отговорности...

Накъсах я,

а вярвах, че живея

по нейна мяра

и й давам смисъл.

Накъсах си душата

във комедия,

която

сам-самичка

 си написах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми!
  • Поздравления!
    Стиха ми хареса!
  • Поздрави!
  • "Накъсах си душата от съмнения
    и пъзелът сега е много труден.
    Задача за отличници!
    А в мене
    шестиците отдавна не виреят..."

    Прекрасно е! Поздрави!
  • Отлично!
    Важно е да си отличничка пред себе си! Удовлетворението от собствените ти възможности е безценно! И никакви очаквания и изсиквания от другите, само от теб самата! Та, както ти си напишеш комедията, така ще я и изиграеш... Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...