Накъсо
Уморих се от възли:
не достигат ми пръсти
и от толкова бързане
вече давам „накъсо”.
Все обратни виражи –
преминавам направо,
кой каквото да каже -
и така оцелявам.
Разтоварвам пред прага,
пренареждам си сричките:
точно колкото трябва,
за да кажа „обичам те”.
На върха е студено,
но звездите са близко –
да ги стигнеш за мене...
... тях ли точно поисках?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados
