18.11.2009 г., 15:12 ч.

Накъсо 

  Поезия
1395 0 16

Уморих се от възли:

не достигат ми пръсти

и от толкова бързане

вече давам „накъсо”.

 

Все обратни виражи –

преминавам направо,

кой каквото да каже -

и така оцелявам.

 

Разтоварвам пред прага,

пренареждам си сричките:

точно колкото трябва,

за да кажа „обичам те”.

 

На върха е студено,

но звездите са близко –

да ги стигнеш за мене...

... тях ли точно поисках?

 

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??