Уморих се от възли:
не достигат ми пръсти
и от толкова бързане
вече давам „накъсо”.
Все обратни виражи –
преминавам направо,
кой каквото да каже -
и така оцелявам.
Разтоварвам пред прага,
пренареждам си сричките:
точно колкото трябва,
за да кажа „обичам те”. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up