Уморих се от възли:
не достигат ми пръсти
и от толкова бързане
вече давам „накъсо”.
Все обратни виражи –
преминавам направо,
кой каквото да каже -
и така оцелявам.
Разтоварвам пред прага,
пренареждам си сричките:
точно колкото трябва,
за да кажа „обичам те”.
На върха е студено,
но звездите са близко –
да ги стигнеш за мене...
... тях ли точно поисках?
© Йорданка Гецова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
