Уморих се от възли:
не достигат ми пръсти
и от толкова бързане
вече давам „накъсо”.
Все обратни виражи –
преминавам направо,
кой каквото да каже -
и така оцелявам.
Разтоварвам пред прага,
пренареждам си сричките:
точно колкото трябва,
за да кажа „обичам те”.
На върха е студено,
но звездите са близко –
да ги стигнеш за мене...
... тях ли точно поисках?
© Йорданка Гецова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
