valqka (Валентин Василев)
515 2124
19 nov 2014, 7:35

Налетях се... 

  Poesía » Filosófica
428 0 6

 

 

     Ето, че се налетях,

     като птица...

     Орел или гарга,

     какъв ли бях

     в живота като смисъл,

     запазената моя въздушна марка?

     Галеше ме небето синьо,

     рошеше ми вятъра перата,

     издигах се и пикирах -

     сладка е свободата

     жив да се усещаш

     сред необята, когато

     слънцето посрещаш...

     Всичко бе хубаво и предвидимо,

     красиво, необозримо...

     Но какво така ме срина?

     Някак вече изморих се,

     най-съкровеното в душата

     ме отмина,

     перата разпилени свих си

     в ръката... Наближава зима...

     Край огнище ще се топля,

     ще отпочина... Но не искам

     да се дам -

     може да стана на главня,

     искри да останат само,

     но те вместо мене ще летят...

     Докато съвсем си изгоря...

 

 

 

 

 

     

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за отзивите и оценките, приятели /Милко, Краси, Септ, Ева/. Приемете моите поздрави!
  • Малко досадно на финала...!!!
    Някак вече изморих се,
    най-съкровеното в душата
    ме отмина,
    перата разпилени свих си
    в ръката...
  • Гориш до последната искрица, горди буревестнико!
    Поздрав от мен!
  • Всички изгаряме, но искрите летят и палят, и отново...Поздравления Валентин
  • Благодаря ти, Кети! Топли поздрави от мен!
  • Не вярвам да си се налетял, Вальо, според мен този красив стих изразява само едно моментно настроение, горчиво чувство. Както хубаво пишеш, има да летиш ощеееее....
Propuestas
: ??:??